Майстор Колю Фичето - живот и творчество

Експозицията подробно запознава с живота и творчеството на създателя на националния архитектурен стил, най - прочутия възрожденски строител - Колю Фичето.

Макети и снимков материал представят класическите строежи на майстора и тяхната съдба, а колекциите зидарски, каменоделски и дърводелски инструменти онагледяват традициите и възможностите на строителния занаят от възрожденската епоха.

Никола Иванов Фичев / Колю Фичето ; 1800, Дряново – 15. 11. 1881, Велико Търново / архитектът и строителят на най - представителните сгради от XIX в. в България е човек с усет за красотата, надарен прецизно да гради зид, умело дърво да резбова, да вае камъка в причудлива форма, майстор с успехи и приноси в различните видове архитектура, талантлив, търсещ съвършенството в работата си творец, пример за съвременните българските архитекти и строители. Колю Фичето учи строителната професия при дряновските майстори, които са известни зидари, каменоделци и дърводелци, специалисти по фортификационна и жилищна архитектура и са наемани да работят на много строежи в българските земи и крайдунавските области на Румъния. Те предават на бъдещия първомайстор на националната архитектура своите знания за свойствата и възможностите на специфичните български строителни материали: дървото, камъка и тухлата, за спойките между тях и за зидариите, съобразени с особеностите на терена. Последните години от обучение си К. Фичето работи с търновския майстор Иван Давдата, единственият поименно споменат негов учител и усвоява традициите на строителството в старопрестолнината Велико Търново. Около 1836 год. Н. Фичев започва самостоятелната си практика с направата на интериора в черквата "Св. Николай" във Велико Търново. Пред възрожденската общественост убедително се представя архитектът, който успява да доразвие строителната традиция, да я модернизира и да създаде класическата национална архитектура.

Колю Фичето налага основните принципи и идеи в строителството на българската черква: сградата да е монументална, с подчинен на центризма план, с хармония в пропорциите, лекота, въздушност на пространството, представителност на фасадите и единство на украсата им. Богата, но не разточителна или натрапваща се украса да е с елегантни линии и заобленост на формите. Нейните орнаменти и елементи да следват образците на средновековната столична школа, на барока или да са авторско решение. Той създава и необичайна извивка на корниза, невиждана хубост, която до днес наричат: "двойноизвита фичевска кобилица". Майсторът може да гради двата най – разпространени типа черкви в България трикорабната псевдобазилика и куполната, но предпочита последната, която се налага за национална представителна съвременна култова сграда след строителството на двете най-красиви фичеви творби, бележещи и нейния класически период: "Св.Троица" в Свищов / 1865 – 1867 / и "Св.св.Константин и Елена" във Велико Търново /1872 –1873/.

Градоустройствените решения на неговите култовите сгради са находчиви, разположени са в централните части на кварталите, така че фасадите, куполите и камбанариите им с пластичната си украса да привличат погледа и променят облика на възрожденския град, да конкурират и доминират над паметниците на османската архитектура. К. Фичето блестящо се справя и с проблема за вписване на новоизградени постройки в съществуващи архитектурни ансамбли при строежите си във велико-търновските манастири. Той е личност с ярко изразена, запомняща се творческа индивидуалност, със силно чувство за хармонията, преизпълнен е с уважение към работата на първите строители. Съграденото от него се превръща в атрактивен център на комплекса, който не подтиска, а подчертава достойнствата на предхождащата го архитектурна изява, в повечето случаи дело на строители с други заложби и ранг. Никола Фичев има технически опит, разностранни умения и големи творчески възможности, превърнали го във всепризнат, водещ строител, не само на църковната архитектура, но и в общественото и жилищното строителство. Къщата с маймунката във Велико Търново / 1849 г. / и дома на свещеник иконом Васил в Дряново / 1859 г. / са сред най – добрите образци на националната възрожденска градска къща, а хана на хаджи Николи Минчев/ Велико Търново, 1858 г. / е най – красивата сграда със стопанско предназначение в българските земи, с изключително впечатляваща фасада.

От средата на XIX в. майсторът започва да работи и по престижни държавни обекти. До Освобождението на България / 1878 г./ той ръководи строежа на пет моста: в Дряново /1851 г./, Севлиево /1857 – 1858/, на р. Веселина до с. Йовковци / 1865 г./, на р. Янтра при гр. Бяла / 1865 – 1867 /, в Ловеч /1874 – 1876 / и на няколко кметства, от които е запазен големият конак във Велико Търново / 1872 –1875 /. Ранните мостове в Дряново и Севлиево са от характерния български тип с извито над реката платно / т.н. "гърбат" мост /,а Беленският, Йовковският и Покритият ловешки мост са първите у нас представители на съвременния европейски тип с право улично платно. Беленският мост /Йовковският е негово миниатюрно копие, без релефната украса/ е най – изящният каменен мост в историята на българската архитектура и класика в световната , докато Ловешкият е уникат, защото обединява прехода над реката и безистена,покрита търговска улица. Конакът във Велико Търново като Беленския мост се смята за класически строеж, за най – представителната и красива българска обществена сграда. Продължителна и плодотворна е строителна дейност на Никола Фичев. Българската история не познава втори майстор, който така категорично променя националната архитектура и оформя съвременната насока за развитието й. Той е архитектът на познати и харесвани от всеки българин сгради, един от най – ярките примери през вековете за гениалността и творческия потенциал на нацията.

Сградата на исторически музей е по проект на арх. Димитър Кръстев и е открита през 1970 г. Намира се в централната част на града, срещу Лафчиевата къща и паметника на Колю Фичето.

Работно време: 8 ч. - 12 ч. 13 ч. – 17 ч.

Почивни дни: 01 Януари; 24, 25, Декември

/Влизането на посетители се преустановява 10 мин. преди края на работното време./

Адрес: 5370 Дряново, ул. "Шипка" № 82